История на контактната корекция

Контактните лещи са сравнително старо изобретение. Смята се, че още Leonardo da Vinci е разработил концепцията на контактната корекция – пациентът потапя лицето си в обла купа с вода. [1] Има и становища обаче, че това не е концепция за контактна корекция, а идея за “обръщане на образа”. [2] За едновременни изобретатели на контактните лещи се приемат Adolf E. Fick, Eugene Kalt и August Mulle, които около 1880 година за пръв път създават оптичен елемент, който контактува с окото с цел корекция.

В литературата има доста противоречиви доказателства за опити за контактна корекция на астигматизма от страна на английския астроном сър John Frederick William Herschell още през 1845 година. Ученият предлага стъклена капсула, изпълнена с животинско желе, която да бъде поставена в директен контакт с окото. През 1886 Xavier Galezowski въвежда т. нар. “плакети”, покриващи роговицата. Това изобретение се приема за първите терапевтични лещи, тъй като те били изготвени от желатин и хидратирани в разтвор на живачен хлорид. Прилагали се за намаляане на риска от инфекция след катарактна хирургия.
Fick, Kalt и Muller използвали стъклени контактни лещи от корнео-склерален тип. Fick наричал своето изобретение "Contactbrille" или контактни очила. Названието, което Muller използва - "Hornhautlinsen", се превежда роговични лещи. Kalt е първият учен, който използва контактните лещи за корекция на кератоконус чрез “изглаждане” на роговицата с леща с радиус на нормалната роговица.[3]
Бумът в оптическата индустрия в началото на миналия век, особено в Германия довел до създаване на нови модели корнеосклерални лещи. Лидери в пазара за този период са немските Carl Zeiss и Muller.

През 1931 г. Joseph Dallos публикува интересно проучване върху 120 случая на напасване на контактни лещи, в което определя слъзния поток под лещата. Той бил и първият изследовател, който създал контактна корнеосклерална леща с фенестрации по лимбалната зона и развил концепцията за кислородния глад на роговицата.

Революция в производството на контактните лещи било въвеждането на полиметилметакрилата (ПММА) през 1934 година. През 1948 г. Kevin Touhy патентовал производство на твърди ПММА лещи, като това били чисто корнеални лещи. Тези лещи били средство на избор през 50-те и 60-те години.

Серизен напредък в контактната корекция е въвеждането на меките хидрофилни лещи. Първият материал за този тип лещи е получен от чехословашките учени O. Wichterle и D. Lim през 1954 година и се нарича хидроксиметилметакрилат (ХЕМА). Първите лещи били струговани. По късно през 1961 година Otto Wichterle въвежда метода изливане.
През 1981 г. са въведени първите лещи за удължено носене, с които пациентите могат да преспиват. Една година по-късно са въведени и първите бифокални лещи. Истинска революция в контактната корекция е въвеждането на еднократните контактни лещи през 1987 г. и новите газпропускливи материали за производство на твърди лещи. Паралено с производството на контактни лещи се развива и производството на разтвори за поддръжка, като през 1884 г. са въведени пероксидните системи, а през 1987 г. многофункционалните разтвори.

Развитието на контакологияната индустрия днес напредва с бързи темпове. През 1990 г. са въведени лещите за дълго носене и планирана подмяна, както и флуорополимерите за производство на твърди контактни лещи. През същия период започва усъвършенстването на би- и мултифокалните лещи, както и на стабилни торични лещи. През 1996 г. започва производството на контактни лещи с UV- защита. [4] През 2000 г. година на пазара излизат първите еднократни торични лещи. През 2001 година са въведени лещите за непрекъснато (едномесечно) носене.